В Европа младите хора могат да започнат да шофират още на 17 години, при условие че опитен шофьор ги придружава, докато навършат 18 години, или ако шофират самостоятелно, са ограничени само в рамките на територията на своята родна страна. Това е голяма стъпка към независимостта, но също така и доста рискова крачка. Пътните инциденти остават водеща причина за смърт сред младите хора на възраст от 15 до 29 години. Въпреки че младите шофьори съставляват едва около 8% от всички водачи на леки автомобили в Европа, те участват в непропорционално голям брой тежки катастрофи, като отговарят за приблизително две от всеки пет фатални катастрофи.
Има множество причини за тези притеснителни статистики. Част от тях се дължат на чиста биология: мозъкът, особено зоните, отговорни за контрола на импулсите и оценката на риска, продължава да се развива чак до двадесетте си години. Друга част е социална – младежката култура, влиянието на връстниците, изборът на начин на живот и по-високата толерантност към риска играят роля. Към това се добавя и липсата на опит. Начинаещите шофьори все още развиват ключови умения за шофиране, като разпознаване на опасностите, осъзнаване на риска и способността точно да преценяват собствените си граници.
В резултат на това младите водачи по-лесно се разсейват, по-често шофират през нощта, по-често са уморени и по-трудно устояват на натиска от страна на връстниците си. Следователно не е изненадващо, че те са сред основните участници в катастрофи, случващи се в тъмната част на денонощието, особено през уикендите, както и по селските и извънградските пътища, където скоростите са по-високи, а пътната среда предлага по-малко възможности за безопасно реагиране при грешка.
Ето защо първите няколко години зад волана са критичен период. Именно тогава се изграждат шофьорските умения, формират се навиците и започва да се оформя представата на водача за самия себе си. Интересното е, че изследванията показват как действителните шофьорски умения се подобряват бързо с натрупването на опит, но увереността се развива още по-бързо. Рискът от катастрофа намалява значително по-бързо с придобиването на реален практически опит, отколкото само с напредването на възрастта. Това означава, че времето, прекарано зад волана в разнообразни и добре контролирани условия, е от решаващо значение, но само ако е съчетано с реалистична самооценка. Без нея опитът лесно може да прерасне в прекомерна самоувереност. Много неопитни водачи започват да се смятат за компетентни или дори за изключително добри шофьори много преди действителните им способности да отговарят на тази представа. Наблюдават се и различия между половете — жените водачи обикновено оценяват по-високо уменията си за безопасно шофиране, отколкото уменията си за управление на автомобила, докато при мъжете често се наблюдава обратното.
Този извод има важно значение за обучението на водачите. Обученията, които се съсредоточават основно върху контрола над автомобила и изпълнението на маневри, могат дори да увеличат риска, като създадат у младите водачи фалшиво усещане за увереност. По-ефективни са програмите, които насърчават водачите да анализират собственото си поведение, да разпознават ограниченията си и да възприемат по-безопасни нагласи към шофирането.
И така, какво може да се направи? Съществуват множество мерки, които могат да помогнат:
- Използване на системи за поетапно издаване на шофьорски книжки (Graduated Driver Licensing – GDL). Въвеждане на постепенно лицензиране, така че начинаещите шофьори да натрупват опит постепенно – започвайки с придружено шофиране и преминавайки към самостоятелно шофиране при условия с нисък риск.
- Фокусиране на обучението върху нагласите за безопасност, а не само върху управлението на автомобила. Наблягане на възприятието за опасностите, осъзнаването на риска, реалистичната самооценка и вземането на безопасни решения, вместо само за овладяването на превозното средство.
- Осигуряване на допълнително обучение след получаване на книжката. Изискване на втори етап от обучението на водачите през първите две години от самостоятелното шофиране, съчетаващ обратна връзка, самоанализ и реален опит зад волана.
- Преподаване на реакция при извънредни ситуации и първа помощ. Гарантиране, че начинаещите шофьори знаят как да се държат при приближаване на автомобили със специален режим на движение (линейки, пожарни и др.), какво да правят на местопроизшествие и как да оказват първа помощ, включително изкуствено дишане (сърдечен масаж).
- Обучение на шофьорите за безопасно използване на съвременните автомобилни технологии. Оценяване и обучение относно познаването на усъвършенстваните системи за подпомагане на водача (ADAS) и автоматизираните технологии, включително техните ограничения.
- Задаване на минимални изисквания за придружено шофиране. Избягване на чисто доброволни системи за придружено шофиране без насоки; определяне на продължителност, пробег и излагане на различни условия на шофиране, за да се гарантират реални ползи за безопасността.
Наскоро модернизираните правила на ЕС относно свидетелствата за управление на МПС въведоха и изпитателен срок (пробационен период) от поне две години за начинаещите шофьори, по време на който те подлежат на по-строги правила и/или санкции – например за шофиране след употреба на алкохол и/или наркотици, или за неспазване на правилата за задължително използване на предпазни колани. Въпреки че такива мерки вече съществуваха в редица държави членки, сега те станаха задължителни и съгласно правилата на ЕС за шофьорските книжки.
Множество членове на Хартата вече инвестираха много в разработването на добри практики за начинаещи шофьори. Някои от тях са:
Young drivers – road safety measures in practice
Hazard perception training for novice drivers
Yarrive – the platform for easy sharing of driving school knowledge
The music that saves a life
Наред с тези примери, нашата рубрика „Добра практика на месеца“ за май откроява значимия принос на организацията Platforma VIZE 0 от Чешката република. Тяхната инициатива за разпознаване на опасностите модернизира националната система за придобиване на шофьорска правоспособност, като интегрира в изпитите и обученията инструменти за разпознаване и прогнозиране на опасностите, основани на научни доказателства. Чрез реалистични сценарии, динамични визуализации и интерактивни учебни материали инициативата помага на неопитните водачи да разпознават по-добре рисковете и да реагират адекватно в реални пътни ситуации. Всяка година програмата достига до стотици хиляди обучаеми и се подкрепя от активно сътрудничество между държавните институции, застрахователните компании, полицията и образователните специалисти. Този пример показва как иновативните методи за изпитване и обучение могат да усъвършенстват уменията на младите водачи за безопасно шофиране и да намалят риска от пътнотранспортни произшествия през най-уязвимите първи години зад волана.
Описаните в тази статия мерки – от структурираното лицензиране до целенасоченото обучение и подкрепата след получаване на книжка – показват, че има ефективни начини за намаляване на риска през първите години на шофиране. Инициативите на членовете на нашата Харта превръщат тези принципи в действие, доказвайки, че по-безопасните пътища за начинаещите шофьори са напълно постижими. Предизвикателството сега е да разширим и съгласуваме тези усилия в цяла Европа, така че младите водачи навсякъде да могат да натрупват опит при по-безопасни и подкрепящи условия.
Имате ли добра практика или успешна история за споделяне в тази област? Ако сте съществуващ член и сте влезли в профила си, можете да ги подадете тук. submit them here
Линк към статията: https://ddlnk.net/c/AQi8hgEQ3JyxBxjcocejASDb88StASj5yKNC-lQsbbmRzs3PiHniXibACiB_1NhQlxMYyv9spu7qxYE